ПОЛУЧАВАНЕ, Лечебни свойства и приложение на пчелния прашец

КЛАСИФИКАЦИЯ И ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОЛУЧАВАНЕТО
И ПРЕРАБОТКАТА НА ПЧЕЛНИЯ ПРАШЕЦ
I. Според ботаническия произход пчелният прашец бива:
1. Монофлорен прашец – събран от пчелите предимно от един вид растения. При този прашец се изисква не по-малко от 80% от прашеца да е от един ботанически вид растения. Ботаническият състав на прашеца се определя в специализирана лаборатория с въжмостности за извършване на поленов анализ.
2. Полифлорен – събран от пчелите от различни по ботанически произход растения.
II. Според технологията на получаване пчелният прашец се подразделя на:
1. Свеж (неизсушен), прашец. Основната причина за бързата загуба на качеството и безопасността (разваляне, плесенясване) при събрания пчелен прашец е влагата, която се съдържа или може допълнително да проникне в този продукт особено ако той се оставя в отворени опаковки. В такъв случай се развиват микроорганизми и то предимно плесените, някои от които могат да отделят токсини, опасни за човешкото здраве. веднага след получаването му от пчеларя посредством прашецоуловителя прашецът съдържа средно от 20 до 30 % влага и е много нетраен. Поради тази причина, веднага след получаването от пчеларя ежедневно свежият прашец следва да се почиства от прашинковите гранули, от попадналите чужди механични примеси (остатъци от восък, пчели или др. замърсители), и да се опакова плътно в неизползвани преди това полиетиленови опаковки, разрешени за използване в хранителновкусовата промишленост. За да е траен и да може допълнително да се подложи на удалжаващото периода на съхранение изсушаване, така опакованият прашец е необходимо да се съхранява във фризер при (–) 12 до (-) 18 С. Несъхраняваният във фризер свеж прашец ако не се изсуши до няколко дни бързо загубва качествата си, а може при развитие на микроорганизми и да е токсичен за консуматора.
2. Изсушен прашец. За да се гърантира продължителната трайност на прашеца, непосредствено след получаването му от пчеларя или след съхранение във фризер при температура от (–) 12 до (-) 18 С той се подлага на изсушаване. При необходимост от изсушаване на замразен прашец същият следва да се размрази за няколко часа на стайна температура без да се разопакова и едва след това да се разопакова и да се изсуши. В действащите в мемента съвременни български нормативни документи (НАРЕДБА № 9 от 22 юни 2005 г. на МЗГ за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти (Обн., ДВ, бр. 54 от 01.07.2005 г.), са регламентирани изискванията към изсушаването и съхранението на пчелния прашеца. Според тях изсушаването на прашеца следва да се извършва в сушилни, така че температурата по време на процеса да не надвишава 45 °С и да се постигне в изсушения прашец остатъчна влажност от 8 - 12 %. Доказването на тази влажност става в лаборатория, която може да определя водно съдържание на хранителни продукти (на ДВСК или РИОКОЗ). Преди съхранението на пчелния прашец, опаковането му следва да се извършва плътно и за предпочитане най-добре вакуумно със специални вакуумопаковъчни машини в полиетиленови опаковки, разрешени за използване в хранителновкусовата промишленост.
Изсушеният пчелен прашец трябва да се съхранява при температура от 0 до 4 °С винаги в плътно затворени опаковки (т.е. хладилно съхранение), както преди продажбата му, така и при консуматорите. Срокът на съхранение при тези условия не е указан в българските нормативни документи, но според предложението за международен стандарт за пчелен прашец този срок следва да е до 2 години (Maria G. R. Campos, Stefan Bogdanov, Ligia Bicudo de Almeida-Yanina Mancebo, Christian Frigerio, Francisco Ferreira Pollen composition and standardisation of analytical methods. 2008. Journal of Apicultural Research and Bee World 47(2): 156–163.).
Преди планиране на получаване на пчелина на пчелен прашец пчеларите следва да знаят, че прашецът, събиран от пчелини разположени в близост до промишлени замърсители (заводи), натоварени пътища и животновъдни обекти, овощни градини или площи от растения с интензивно пръскане с пестициди, би могъл да е токсичен за консуматора !!
Консумацията на пчелен прашец е противопоказана при хора с доказана алергия към цветен прашец, поради което при предлагане на консуматорите, те следва да са информирт от продавача за тази опасност !!
На етикетите на предлагания на консуматорите изсушен пчелен прашец, освен производителя, основния състав на продукта (сухо вещество - 88-92%, водно съдържание – 8-12%), условията на съхранение (0 до 4°С) и минимална трайност на продукта (до 2 г.от датата на опаковане), следва да се предоставя и информация за потребителите като например: пчелен прашец, събиран в екологично чист район ; не се препоръчва за лица, алергични към цветен прашец ; при хора с предразположеност към алергични прояви консумацията да се консултира с лекар.

Лечебни свойства и приложение при човека на пчелния прашец

Прашецът е източник на редица незаменими аминокиселини за човека, витамини и минерални вещества.
Ежедневното приемане от човека на 100 грама пчелен прашец обезпечава дневните нужди на организма от: метионин, треонин, валин (20-30%), левцин, фенилаланин, лизин, изолевцин и триптофан – 11-14% (при 26%-но съдържание на белтъчини и 80%-ова усвоимост на прашеца); витамини – В1, В2, В5 – 60-80%; В6 и Н – 40%; В3-20%; С- 10%; калии, мед, магнезии, кобалт – 100%; манган – 70%; калции – 40%; желязо – 20% (при пълно усвояване на приетото количество).
Според последните клинични проучвания при хора пчелният прашец е имал много добър ефект при мъже с увеличение и възпаление на простатата, както и при болни от бъбречни и пикочнополови заболявания.
За лечебни цели редица специалисти препоръчват пчелният прашец да се консумира най-добре смесен с мед като дозата варира от 0,25 до 15 грама. При възможност от алергия или при първоначаен прием и неизвестност по отношение на индивидуалната поносимост към прашеца особено при деца до 10 г. възраст, приемът на пчелен прашец трябва да е внимателен като се започва с по-малки количества. Препоръчително е състоянието на пациента по време на терапията да се следи от лекар.