Думата лешник има персийски произход и означава плод с твърда черупка. Данни за използването на плода на този вид като храна за човека датират от дълбока древност. Лешникът е разпространен в Европа и Америка заради високите хранителни, вкусови и лечебни качества на плодовете. От тях се приготовляват голям брой скъпи специалитети, които имат специфичен, фин лешников аромат и вкус.

Високото съдържанието на лешниково масло в ядката съперничи на зехтина. За някои сортове то достига 80 % и в това отношение превъзхожда редица маслодайни растения – сусам (53,9 %), фъстъци (50,5 %), маслина (39,45 %) и други. Важна съставка в лешниковите ядки са белтъчните вещества. В отглежданите у нас сортове тяхното съдържание е от 19,43 до 26,10 %. Установено е, че белтъчната молекула съдържа девет незаменими аминокиселини, от които в най-големи количества са аргининът, лизинът, лейцинът и други. Албуминът, който се съдържа в лешниковите ядки, осигурява бързо възстановяване на силите на организма, а въглехидратите подобряват температурния му енергиен баланс.
В 100гр. ядки се съдържат:

• 40-45 мг. витамин C
• 0,04 мг. витамин В
• 61 мг. витамин Е
• Витамин F

Бадемовиден сорт лешници
Сортът произлиза от вида Corylus maxima Mill. Храстите са слаборастящи, с разлатата корона и образуват изобилно количество издънки. В плододаващия хабитус преобладават слабите и средно силните клончета, поради което сортът се характеризира с редовното и много-добро плододаване.
Склонен е към образуване на много реси.Проявява дихогамия по-често с протогиничен ход. Плодовете са средно едри и групирани по 3-7 в кичури. Ядката е много голяма, продълговата и се отделя без съединителна тъкан. Изключително родовит сорт, от който в сортиментовия участък на Института по овощарство – Пловдив, са се получавали средно по 9,3 кг. от храст (за период от седем години)
Недостатък на сорта е изобилното образуване на издънки, тъй като са необходими повече грижи за тяхното отстраняване.

Ран трапезундски сорт лешник
Сортът произлиза от вида Corylus maxima Mill. Храстите са слабо растящи, с разлата корона и по хабитус приличат напълно на тези на сорта Бадемовиден. Образуват голямо количество издънки. Този сорт е склонен към образуване на много реси. Добри опрашители за него са Бадемовиден, Римски, Бял ломбардски, Косфорд и Хемпелов.
Плодовете са дребни до средно едри, групирани по 3-9 в кичури.Черупката е тъмнокафява, тънка и лесно чуплива – от 25 до 32 кг. натиск. Ядката е яйцевидна и изпълва добре черупковата празнина.Ядките на този сорт са едни от най-вкусните и притежават висока биологична стойност поради съдържанието на по-големи количества незаменими аминокиселини и токофероли. Сортът е много родовит – средно за седем години от него са получени 8,8 кг. плодове от храст.Проявява висока устойчивост спрямо нападение от пъпков акар.

Тонда джентиле сорт лешници
Разпространен особено много в провинция Кунео, Италия. В нашата страна е внесен през 1967 г. и се отглежда в разсадниците на някои държавни земеделски и горски стопанства. Храстът на този сорт е силен, изправено растящ и образува множество издънки. Характеризира се със слабо до средно образуване на реси. Подходящите опрашители за него са Ата баба, Хемпелов и Ран трапезундски.
Този лешник е родовит и с отлични вкусови качества на плодовете. Пъпковия акар е отбелязан като недостатък според чуждата литература. Тонда джентиле не може да служи като опрашител поради стерилност на мъжките съцветия.

Тракийски сорт лешници
Силен храст с изправено растящи клони, образува слабо до средно издънки, поради което е пригоден за едностъблено отглеждане.В плододаващия хабитус на растението преобладават слабите клончета. Характеризира се със слабо до средно образуване на реси. Цъфтежът на смесените пъпки е късен, а цъфтежът на ресите ранен. Подходящи опрашители за него са Ата баба, Бял ломбардски, Косфорд и до известна степен Ран трапезундски. Храстът е много родовит, ядките са с отлични вкусови качества, но отново за недостатък се отчита нападението от пъпков акар.

Римски
По всяка вероятност този сорт е пренесен от южните райони на европейския континент. Образува малко издънки. Характеризира се със слабо до средно образуване на реси, които са събрани по 2-3 в група.
Сортът е типично протогеничен, с много голямо отклонение между показването на близалцата и отделянето на прашеца. През отделни години началото на цъфтежа на женските съцветия започва при условията на Южна България още през октомври. Сортът е самостерилен. Добри опрашители за него са Бадемовиден, Хемпелов, Ран трапезундски и Косфорд. Растенията от този сорт са изключително родовити 14,7 кг. плодове от храст (за период от седем години). Слабо образува издънки и е много пригоден за едностъблено отглеждане. Проявява отлична устойчивост спрямо лешниковия пъпков акар.

Ата баба сорт лешници
Смята се че произхода е близък до този на сорта Тамбул. В нашата страна е внесен от западен Азарбайджан.
Храстът е много голям, силно изправено растящ. Образува много издънки. Сортът е частично протогеничен и частично самостерилен. Добър опрашител е за почти всички сортове. В плододаващата дървесина преобладават клончета с дължина на 18 см. Има редовно и много добро плододаване. Сортът заслужава широко разпространение. Той трябва да заеме около 25 % от новосъздаващите се промишлени насаждения в Южна и Югоизточна България.

Халски сорт лешници
Храстът е голям изправено растящ. Цъфтежът е по-късен от цъфтежа на другите лешникови сортове. Образува извънредно много реси, събрани по 2-3 в кичур.Сортът е слабочувствителен на студове, много родовит, самостерилен. Узрява в края на август с големи плодове. Недостатък на сорта, е че ядката не изпълва добре черупката и при изобилна реколта се срещат голям брой празни плодове или с неохранени ядки. Сортът трябва да заеме до 10-15 % от лешниковите насаждения в Северна България.

След колко време дава плод лешника?
Лешникът встъпва в начално плододаване 5-6 години след засаждането му на постоянно място, а в промишлено – на 8-9 годишна възраст. Пловдив е регион с отлична родовитост ( над 10 кг. плодове от храст) се отличават сортовете:

• Римски
• Бадем фундук

В отделни години от Римски са получени по 34,5 кг. от храст. Много добра родовитост притежават сортовете:

• Ран трапезундски
• Бадемовиден
• Ата баба
• Бял ломбардски от 7 – 10 кг. от храст

Лешникът, като топлолюбив овощен вид, се отнася към растенията на късия ден. Поради това най-ценните сортове намират сравнително благоприятни условия за развитие главно в Южна, Югоизточна и Югозападна България, които географски са разположени в най-северната зона на субтропичния климат. Това е така, защото добивите от растенията зависят както от сортовата принадлежност, така и от съответното месторастене, климатичните и почвените условия и от прилаганата агротехника на отглеждане.